Истобенска крава — купувай или продавай

История на породата: Истобенската крава е уникален представител на руското животновъдство, успял както в млечната, така и в месната продуктивност. Произходът на истобенската порода е тясно свързан с Кировска област (по-рано Вятска губерния). Развъждането на породата започва в края на XIX – началото на XX век в района на селището Истобен, където се намираше голям маслоделен завод. Целта на селекционерите беше подобряване на местния едър рогат добитък, известен като Великоруска порода, чрез кръстосване с най-добрите чуждестранни и местни породи. В края на XIX и началото на XX век започва внос на Холмогорска и Швицка порода. По-късно към тях се добавя Ярославската порода. През 1936-1937 година се провежда ограничено кръстосване с Източнофризка порода. Важно е да се отбележи, че тези кръстосвания не променят коренно продуктивността на местния добитък, а само подобряват отделни характеристики. Основният акцент беше поставен на това да се направи млякото по-мазно. През 1935 година е открита племенната книга на Истобенската порода, а официалното признание тя получава през 1943 година. Развитието на породата се осъществява при условия на благоприятна хранителна база (заливни ливади в поймите на реките Вятка и Молома) и развита инфраструктура за преработка на млечни продукти. Въпреки това, през следващите десетилетия, поради конкуренция с по-високопродуктивни млечни породи, популацията на Истобенските крави значително намалява. В момента запазването на породата се осъществява в рамките на специализирани племенни стопанства в Кировска област, където се използват методи на аутбрединг и умерен инбридинг за поддържане на ценни линии. Екстериор: Истобенската крава е среден размер и се характеризира с крепко и компактно телосложение. Тези животни притежават забележителни млечни признаци, което ги прави универсални за двете продуктивни сфери — млечна и месна. Главата на кравите от истобенската порода е доста груба, с удължена муцуна. Шията е тънка, с малки гънки. Гърдите са дълбоки и дълги, но не много широки, което малко ограничава тяхната млечна продуктивност в сравнение с други породи. Холката на тези крави е тясна и със средна височина. Гърбът и поясницата имат добра дължина, придавайки на тялото на кравата пропорционален вид. Задницата на животните е дълга, достатъчно широка в областта на махлоковете, но малко се стеснява при седалищните бугрове. Краката обикновено не са достатъчно добре поставени, тъй като се срещат дефекти като кравешки или саблистки крака и подколенни зацепи.