Маркиджанска крава — купувай или продавай

История на породата: Маркиджанската крава е месна порода, чиято история е тясно свързана с региона Марке в Италия. Произходът и развитието ѝ е сложна история, изпълнена с противоречиви твърдения и различни версии. Съществуват няколко версии за произхода на маркиджанската порода. Една от тях гласи, че предците на маркиджанските крави са азиатски крави, внесени в Италия през IV век сл. Хр. след варварските нашествия. Друга версия твърди, че породата е относително млада, отделена едва през 1933 година под местното наименование „подобрена марка“. Според тази версия местният добитък е смесен с чианинска и две други планински породи. Впоследствие селекцията е била насочена към по-едри животни, които по-добре са се адаптирали към по-плодородните склонове на региона, където е имало повече фураж. Каквото и да е, породата се е развивала в условия на пресечен терен с горещо сухо лято и студена влажна зима, на фуражи с ниско качество. Тази издръжливост е запазена до днешни дни. В началото на XX век са проведени допълнителни кръстосвания с романьолска порода за намаляване на ръста и подобряване на конформацията. През 1928 година е въведена забрана за всякакви кръстосвания и е започнала официалната селекция на маркиджанската порода, която от работна порода се е трансформирала в месна. През 1957 година е основана ANABIC (Associazione Nazionale Allevatori Bovini da Carne - Асоциация на националните италиански скотовъди на месен добитък), която играе ключова роля в развитието и популяризирането на породата. Екстериор: Маркиджанските крави са известни със своето голямо и мощно телосложение. Те притежават дълго тяло, което се отличава с добре развита мускулатура, особено в областта на крупа и бедрата. Имат доста тънка костна структура, което ги прави подвижни и адаптирани за движение в планински райони. Лумбалната им част и крупът са оформени така, че да издържат натоварване и да осигуряват стабилност. Краката на кравите са здрави и със средна дължина, благодарение на което те уверено се движат дори по неравен терен. Оцветяването варира от светло-сиво до бяло, но е забележително, че кожата им е пигментирана в тъмен цвят, особено на езика, около очите, муцуната и опашката, която също завършва с тъмен писец. Космената покривка на маркиджанската крава е къса и плътна. Телетата при раждане могат да се различат по характерния рижаво-кафяв цвят, който след това се сменя на светъл, по-характерен за възрастните животни, още в рамките на първия месец от живота.