Канчим — купувай или продавай

История на породата: Канчим е резултат от усърдната работа на бразилските селекционери, които се стремят да създадат месна порода, идеално приспособена към суровите условия на тропическия климат в Бразилия. Развъждането на Канчим започва през 1922 година в щата Гояс, Бразилия, от Министерството на земеделието. Целта е била да се подобри местното стадо едър рогат добитък, което, макар и адаптирано към тропическия климат благодарение на кръстосването със зебу (Bos Indicus), отстъпва на европейските породи по показатели за растеж и месна продуктивност. Европейските породи, като Шароле, имат висок добив на месо, но не понасят добре жегата, паразитите и ниското качество на фуражите, характерни за централна Бразилия. През 1936 година стадото Шароле е преместено в Сан-Карлос, щата Сан-Паулу, на ферма на изследователската станция EMBRAPA. Именно тук започва основната селекционна работа. През 1940 година доктор Антонио Тейшейра Виана инициира програми за кръстосване на Шароле със зебу породи, основно с Индубразил, а също и с Гузера и Нелор. Експериментите показват, че подходящото съотношение е 5/8 Шароле и 3/8 зебу. Първите животни с такова съотношение на гените се раждат през 1953 година. Породата получава името "Канчим" от името на разпространеното в този регион дърво. През 1971 година е образувана Бразилската асоциация на развъдчиците на Канчим (ABCCAN), а на 11 ноември 1972 година е открита племенната книга. Официалното признаване на породата от Министерството на земеделието на Бразилия се състои на 18 май 1983 година. В момента в формирането на нови линии на Канчим преобладава породата Нелор, а също така се използва семенен материал от Шароле от Америка и Франция. Екстериор: Канчимите имат здраво телосложение, съчетаващо черти на европейските месни породи и зебу. Тялото им е мускулесто, наподобяващо Шароле, но с малък гърб, наследен от зебу. Те са средни по размер с хармонични пропорции. Оцветяването на канчимите варира от бяло до светло-бежово. Космената покривка е къса, гладка, добре прилепнала към тялото, което помага на животните да понасят горещия климат. Главата им е средна по размер, пропорционална на тялото, с широк чело и къса муцуна. Безрогите канчими улесняват управлението и ги правят по-безопасни за отглеждане. Шията е средна дължина, плътна, с добри мускули. Грудната клетка е дълбока и достатъчно вместима за сърцето и белите дробове, което е важно за издръжливостта. Гърбът на канчимите е широк и равен, преминаващ в дълъг круп.